Оброчищата са древен обичай, чиито корени са в далечното минало, във времето преди приемането на Християнството. Предполага се, че те са свързани със старите вярвания в природните стихии и нуждата те да бъдат укротявани чрез пренасянето на дарове и жертви.

Най-много са оброчните кръстове в съвременна Западна България, а на територията на община Своге те са стотици. През 1921 г. художникът Иван Енчев-Видю, който посещава село Искрец, за да документира стари кръстове, пише: „Из селото и из околността по полето и баирите има още около 50-60 оброчища, посветени на разни светии, притежание на разни фамилии.“

Тук е сложено само началото на колекцията от оброчни кръстове като са подбрани само най-старите от XVIII и XIX в. Тази колекция ще бъде обогатявана с времето, тъй-като тези паметници представляват едно от най-големите богатства на региона.