КРЕПОСТ НА ВРЪХ "КОЛИБИЩЕ", СЕЛО БОВ



Статут: Режим А (изключен от земеползване).


Този обект присъства като „културна забележителност“ в информацията, предоставяна от Туристическия център в Гара Бов. Регистриран е също така и в Археологическата карта на България като „римско градище, югоизточно от селото“.

За крепостта на връх Колибище се разказва и легенда, според която по време на турското нашествие в тази крепост се скрило населението от близката околност. Турците обсадили крепостта, но въпреки всичко, не могли да я превземат. За това, нашествениците подложили на мъчения хората от махала „Кръст“, за да разберат как обсадената крепост издържа без вода. Възрастен дядо не издържал на мъченията и разказал, че при построяването на калето по римско време е бил прекаран водопровод, който свързвал крепостта със съседния по-висок връх. Турците дали подсолен зоб на един кон и два дена го държали без вода. На третия ден го завели в подножието на върха. Конят усетил водата и започнал да рие с копита. Така бил прекъснат източникът на вода и крепостта била превзета.

Според сведения на местното население, на това място е било открито желязно копие. От източната страна на хълма при обработване на почвата са били открити глинени тръби.

Връх „Колибище“ е разположен на 1200 м надморска височина и е най-високата част на планинско възвишение, чието главно било се развива в посока югоизток-северозапад. Върху южния склон на същото възвишение се намира и манастирът с оброк „Св. Архангел Михаил“, а северно от него преминава и туристическата пътека „Под камико“. В югоизточното подножие на хълма е разположена махала Кошушница, където се намира и известната къща, в която е отсядал патриархът на българската литература Иван Вазов.

Планинският връх е достъпен от север от село Бов. От тук започва коларски път, който заобикаля върха и води към махала Забачовец, разположена върху южния склон на хълма. До самия връх няма директен достъп, но от най-източната точка на коларския път може да се поеме на запад и да се следва планинското било. До най-високата точка на хълма разстоянието е около 1 км.

За съжаление, върху връх „Колибище“, както и по протежение на билото, липсват всякакви останки от градежи. Теренът обаче е доста каменист, осеян с отделни, откъртени от основния масив скали. Вероятно това е дало основание на местното население да припознаят в разхвърляните върху билото и върха камъни като останки от древни градежи.

Фактът, че мястото е регистрирано и в Археологическата карта на България говори, че официалната регистрация на археологическите обекти на територията на община Своге не е достатъчно точна. Вероятно за тази регистрация, осъществена вероятно през 60те и 70те години са ползвани местни източници без да бъдат посещавани конкретните обекти на място.





връх "Колибище", село Бов

GPS трак: село Бов - връх Колибище