МАНАСТИРЪТ "СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА", СЕЛО ЕЛЕНОВ ДОЛ



Статут: Паметник на културата с национално значение (художествен и архитектурен)

ДВ бр. 101/1971 г.


Манастирът е известен още и като „Осеновлагски манастир“, въпреки че е разположен в близост до село Еленов дол. Официалното име на манастира е „Света Богородица“, но популярното си названието получава от плана на църквата, в която са вписани седем малки параклиса, всеки със самостоятелен олтар.

Предполага се, че манастирът е основан по време на Второто българско царство. Легендите го свързват с българския цар Петър Делян (1001 – 1041) и неговото въстание през 1040 г. срещу византийското владичество. Неговият трети брат се заселил в Пазарджишко, където приел монашеското име Георги. При нахлуването на печенегите той отишъл при втория брат Дамян във Враца, където взели решение да построят "Седемте престола". Двамата станали първите манастирски ктитори. Съществува твърдение, че самият Петър Делян завършил живота си тук и бил погребан в манастирската църква.

Най-ранните свидетелства за съществуването на манастира са едно четириевангелие с приписка от 1511 г. и един служебник от 1554 година, открити в библиотеката на манастира. Това е сигурно доказателство, че в началото на XVI в. манастирът вече е съществувал. Знае се също така, че през 1737 г. по заповед на султан Махмуд I манастирът е опустошен и сринат до основи.

След Руско-турската война през 1770 г. и подписаното мирно споразумение, султан Абдул Меджит издава указ, с който се позволява на подчинените християни да строят църкви и манастири. Тогава манастирът е реконструиран и върнат към живот.

Съществуващият днес храм „Рождество Пресветая Богородица“ се датира в XVIII век и е издигнат върху основите на по-стара църква. Той е уникален със своите седем параклиса (престола), вписани в общия план на църквата. Централният е посветен на "Успение Богородично", а останалите на братята Макавееви, на архидякон Стефан, на „Св. Седмочисленици“, на „Св. Св. Козма и Дамиан“, на „Св. Архангел Гавраил“ и на „Благовещение на Пресвета Богородица“.

Централното пространство е кръстовидно и масивно засводено. Всеки от параклисите има също самостоятелно засводяване. Над покрива се издига купол, вместен в цилиндричен барабан. Осветлението на наоса и параклисите е оскъдно. В интериора стенописи има само в централния купол. Олтарните икони са на троянския зограф Стою от 1770 година

В началото на XIX век манастирът отново е бил обезлюден, манастирските сгради сринати, а територията му станала собственост на мюсюлманска фамилия от град Роман. С помощта на врачанина Димитраки Хаджитошев и митрополит Доситея, през 1824 г. започва възстановяването на манастира. Те откупили земите на манастира, а настанения тук монах Паисий от Ловеч изградил жилищна сграда. Комплексът бил предоставен за метох на Черепишкия манастир. През 1848 г. отец Христофор основава в манастира килийно училище, като един от учителите става самият той, а през 1851 г. започнало изграждането на нова голяма триетажна манастирска сграда.

През 1868 г. от запад на църквата е прибавен обширен външен аркаден притвор. Запазен е ктиторски надпис от същата година, в който се казва, че куполът на църквата е изографисан със средства, предоставени от Димитър Алексов и Ангелко Митрев. Над централния вход има изображение на „Св. Троица“.

Манастирът е бил любимо място за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението „Клепалото бие“.

Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора зад църквата.

Сегашният манастир е оформен при възстановяване през 1970 г.





Манастирът "Седемте престола"


DD 42.9998056 23.472649999999998

DMS N 42° 59' 59.3'' E 23° 28' 21.54''

Виж маршрутите х. Тръстена - Седемте престола и с. Елисейна - Седемте престола



Манастирът е достъпен за автомобили по тесен асфалтиран път от гара Елисейна в Искърското дефиле. Гара Елисейна е спирка по маршрута на пътническите влакове, отстояща на 64 км от София и на 10-12 км от манастира. Всяка вечер до манастира отива автобус, който прави връзка с пристигащ влак.

Манастирът разполага с 50 легла, паркинг и ресторант.




Предание разказва, че обителта е създадена през XI век от седем боляри, които дошли от Бесарабия и се заселили в Балкана заедно с техните семейства. Те основали седем селища - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. За тяхната отбрана селяните някога възстановили римските крепости в района - "Калето" и "Мелнишки камък". На "Калето" имало езическо капище, което било превърнато в малка църквица и тя била преместена край реката. Това била първата сграда на манастира "Седемте престола".

Друга легенда разказва, че прочутият Вълчан войвода бил родом от Осеновлаг. Син на селския старейшина Деян Пандурина, той бил овчар в околността. Възмутен от безчинствата на турците, Вълчан изоставил стадото, хванал гората и станал хайдутин, съратник на легендарния поп Мартин. Четата била истинско страшилище за турците. Когато манастирът бил разрушен и опожарен, Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира отново. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входът на подземието, където пазел богатството си.