МАНАСТИРЪТ "СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН", СЕЛО ОГОЯ



Статут: Паметник на културата от местно значение (археологически).

Писмо № 4665/6 от 10.08.1987 г.


Намира се на около 3 км северозападно от село Огоя, в местността „Св. Пантелей“.

Запазени са стените на църквата на височина до 1 м. Тя е малка, еднабсидна, с две конхи – от север и от юг. Забелязват се съвсем незначителни частици от мазилка и следи от стенописи. Целият терен около храма е осеян с останки от стари зидове, принадлежали към манастирските сгради.

Според предания, първоначалното име на обителта било „Св. Кирик и Юлита“. Стари хора от селото си спомнят, че допреди 80 години все-още стояла една от манастирските сгради, в която хората се събирали на празника на Св. Пантелей.

Манастирът просъществувал малко до преди Освобождението. В него се укривали хайдути, които обирали по-заможни турци. Трябва да се има предвид, че пътят, свързващ Северна България със София, е минавал в близост до манастира, по билото на планината.

Днес хората от съседните села Буковец и Огоя всяка година на 27 юли се събират на манастира, където се прави водосвет и курбан.

Източник: Свети места





Манастирът "Св. Пантелеймон", село Огоя


DD 42.91845537, 23.50408418

DMS N 42° 55' 6.439'' E 23° 30' 14.703''






В селото имало една ербап мома, която се славела с буйния си нрав и безстрашието си. Та на тази лудетина хвърлил око един момък от Оградище и за да я провери дали това що говорят за нея е истина, един ден ѝ предложил да отиде сама през гората до манастира „Св. Пантелей“. Тя се съгласила (между другото, тя си го харесвала).

Стигнала девойката до манастира невредима, видяла се с игумена, но се сетила - как ще повярват, че наистина е била там. Разказала на отчето каква била работата и той се съгласил да ѝ дари икона. Отишъл за иконата, но точно тогава, задъхан и забързан, се явил един от хайдутите, носейки торба с жълтици. Бил гонен от потеря. Та в бързината, като мислел че пред него е игумена (момичето било облечено в черни дрехи), надянал на врата ѝ торбата и казал да скрие това, след няколко дена щели да минат да си го вземат. Девойката уплашена от случилото се, не знаела какво има в торбата, хукнала надолу към селото.

Няма как „доказателството“, че е била в манастира, да не е прието. Оженили се и в действителност родът им бил от най-богатите.

Като поутихнали нещата, хайдутите дошли при игумена да си искат парите. Той им обяснил, че нищо не е вземал. Тогава разгневени от това, че ги прави на луди, отвели го встрани от манастира и го убили.

На това място днес има две изворчета и макар, че са едно до друго, от тях блика различна по вкус вода: едната хубава и сладка, а другата – неприятна и горчива.

Историята е разказана от 85 годишният бай Петко от село Огоя.