СРЕДНОВЕКОВНА ЦЪРКВА, с. Меча поляна



Статут: паметник на културата с местно значение (археологически)

Писмо № 4665/6 от 10.08.1987 г.


Църквата е разположена в северния край на малкото село. Сградата е вкопана в каменист склон с южно изложение. Северната ѝ стена се издава едва на около 50 см над повърхността.

Източната част на църквата представлява ясно различима самостоятелна сграда, която вероятно е и най-ранната. Запазен е входът (сега включен в интериора на църквата) с арковидната ниша над него, предназначена за Иконата-Патрон (сега напълно обезличена). От юг и от изток тази ранна църква е била снабдена с тесни и високи отвори (прозорци), които в момента са зазидани, така че в най-източната част на сградата изобщо не прониква светлина.

Тази ранна сграда се отличава с архитектурните си детайли - добре оформен цокъл, корнизи и прагове, каквито елементи по-късното западно разширение не притежава. Абсидата, която също принадлежи към ранната църква, е слабо издадена и ниска. От вътрешната страна олтарът е оформен и чрез две арковидни ниши, фланкиращи абсидата.

Западната част е строена в същата техника, както и ранната църква. Отличава се с по-голямата си широчина. Дължината ѝ е също два пъти по-голяма от ранната сграда. Поради разрушаването на покрива южната стена е ремонтирана с примитивен градеж от колове и пръти, обмазани с глина. В това надстрояване са включени и три дървени прозореца. В същата примитивна техника е "реставрирана" и западната фасада на сградата.

Все-пак заслужава внимание усилието за запазване на храма, което очевидно е извършено с малко средства, но внимателно и с подходящата почит, която тази старина заслужава. "Подръчните" ремонти на тази църква би трябвало да се запазят за поколенията като пример за историческа памет и безценно свидетелство за чиста християнска вяра. Даже и сега, въпреки усещането за изоставеност и запустялост, всеки посетител ще намери пред олтара кутийка със свещи и кибрит до тях, което поддържа църквата жива и показва почитта на местните жители към този стар храм.

Южно и западно от църквата личат останки от каменна ограда. Северно от сградата са нахвърляни стари надгробни кръстове, които в момента са силно обрасли в растителност и трудни за идентифициране. На отделни места се разчитат годините 1900, 1910 и т.н. Както изглежда кръстовете са били извадени от старо гробище, което е престанало да съществува в самото начало на XX век, което пък подсказва и датата на извършения ремонт, при който сградата е била удължена с два пъти по-голяма пристройка от запад. Вероятно кръстовете са извадени от мястото, което е било необходимо за построяването на новата сграда.





Пешеходен маршрут от с. Искрец до църквата в с. Меча поляна


DD 43.01536 23.27954

DMS N 43° 0' 55.296'' E 23° 16' 46.344''

Разстояние: 6,96 км

Максимален наклон: 36,4%, -24,3%

Надморска височина: 527, 798, 1029 м

GPS трак: Искрец - Меча поляна

Виж маршрут с. Искрец - с. Меча поляна



Пешеходният маршрут към село Меча поляна следва стар османски път, който започва от западната страна на Санаториума за белодробни заболявания "Цар Фердинанд I". До началната точка може да се достигне с кола (до Санаториума има удобен паркинг), но също така и с обществен транспорт - влак до град Своге и маршрутни рейсове до Искрец до спирка "Санаториума".

От спирка "Санаториума" се тръгва по асфалтов път, намиращ се вляво от входа на Санаториума. След около 200 м асвалтовият път завива рязко на ляво, докато направо започва старият османски път, който води към селата Добърчин и Меча поляна. Пътят е покрит с чакъл, широк около 4 м и добре поддържан. Продължава се в права посока около 800 м (на 750 м има разклонение вляво, което се подминава). От тук пътят завива в обратна посока и навлиза на територията на Санаториума.

В парка на Санаториума чакълестата настилка е подменена с паважна. Пътят следва посока изток и след около 300 м напуска Санаториума. От тук, отново започва старият път, покрит с чакъл. След 350 м има ново разклонение, където трябва да се поеме по левия път.

От тук, в продължение на 1 км и 300 м се следва главния път, който е с постоянен наклон нагоре. Достига се до ново разклонение, където също трябва да се поеме по най-лявото отклонение - по вече доста стръмен участък. Той извежда до къщите в махалата Лилашковци на село Добърчин.

Пътят в селото е ясно очертан, въпреки многобройните завои и отклонения. Обръща в източна посока и след като напусне селото достига билото на първия връх, където прави рязък завой на север.

От тук започва прорязан в стръмния скат преход с непрекъснато изкачване, който продължава около 1 800 м. Достига се до място, където пътят прави обратен завой, пресичайки рекичката Сирищна. На това място в миналото е имало чешма с много корита - сега суха и обрасла с растителност.

От завоя след чешмата пътят поема на запад и навлиза в изключително красива долина, затворена сред високите склонове на Понор планина. Пътят е равен и отвежда право към селцето, което се състои от няколко къщи (повечето отдавна изоставени). В центърът му е разположена добре поддържана чешма, от която на дясно започва малка уличка, водеща към църквата.