МАНАСТИРЪТ "СВ. КИРИК И ЮЛИТА", СЕЛО ЖЕЛЕН



Статут: Паметник на културата от местно значение (художествен).

Писмо № 328 от 28.01.1982 г.


Манастирът се намира в живописна местност на десния бряг на река Искър, между Своге и село Желен, скътан в планинския склон, именуван от местното население „Бабин Плаз“.

Няма писмени сведения кога е основана обителта, но според предания от местното население, това ще да е било преди падането на България под турско робство. Знае се, че в старо време манастирът е притежавал не малко имоти: ниви, ливади, пасище и дори едно езеро наблизо. При идването на турците обителта била разрушена, а имотите завзети и превърнати във вакъф. В края на XVIII и началото на XIX век манастирът се възражда. Говори се, че е имал магерница. Приблизително по същото време обаче, отново е опустошен от бандите на Осман Пазвантоглу. Според преданието, тогава само един монах успял да избяга, но за негово нещастие преследвачите намерили килимявката му, която ги насочила по дирите му. Изнемощял и изгладнял, той бил догонен от кърджалиите някъде между Батулия и Курило и съсечен на място.

На полянката, където сега е кръстът, е имало чешма с каменно корито (вероятно на мястото на днешната чешмичка) и около нея се е правело събор два пъти в годината: на „Св. Четиридесет Мъченици“ (9 март) и на „Св. Кирик и Юлита) (28 юли). Било обичай да се колят по 5-7 овена и да се прави курбан. Традицията е съхранена и до днес като на 28 юли тук се прави голям курбан.

Днес от манастирската църква е останала само северната страна и част от основите на западната и южната. Почти същото е било положението и през 1924 г., когато учителят от Своге Д. Ижчиев посетил манастира и го описал. Размерите на изградената с тухли и камъни стена са: височина 2,50 м, дължина 3,50 м и дебелина 0,75 м. Тогава са били запазени значителни фрагменти от стенописи – образи на светии, между които се откроявал този на Св. Арх. Михаил, при това на две места – по средата на стената и вдясно.Този в средата бил с дължина 75 см, а над него е имало по-малки образи на други светии със старославянски надписи, които били нечетливи. В дясната част на стената е имало друг по-малък образ на Св. Арх. Михаил с надпис. От ляво на него е имало вдлъбнатина, която седи и сега. Навярно това е умивалнята.

За съжаление днес от описаните стенописи са останали незначителни части – горната част на изображението на Св. Арх. Михаил със светците (само ореолите им) и част от декоративната украса на пиластрите на отвора в лявата страна на стената.

Източници: Свети места; Panoramio by Niki Zarkov





Манастирът "Св. Кирик и Юлита" село Желен


DD 42.97850986, 23.36658724

N 42° 58' 42.635'' E 23° 21' 59.714''




До манастира се стига, като от главния път в град Своге се завие на дясно, при табелата за с. Желен. Преминава се покрай Свогенския манастир, след което се пресича река Искър. След моста се завива наляво. Продължава се по асфалтовия път и при първите къщи след табелата за село Желен се поема по черен път вляво, който стига до местността „Кирик“. В същата местност има възпоменателен кръст и чешма. В руините на манастира се стига по малка пътечка покрай чешмата – ппресича се малко поточе и се отива до отвесна скала на отсрещния склон.