МАНАСТИРЪТ "СВ. СПАС", СЕЛО БРЕЗЕ



Статут: Режим А (изключен от земеползване)


За сега няма известни исторически извори, които да дават сведения за времето на възникване на тази старинна обител, както и някаква информация за протичалия в нея църковен живот. Малкото, което се знае за манастира, идва от народните предания. Според тях, обителта е основана в периода XI - XIII в., а по-късно, незнайно точно кога, е била разрушена от турците. След разорението манастирът не е възобновен.

През 40-те години на XX век старината е посетена от изтъкнатия български изкуствовед Асен Василиев. Той пише, че местните жители наричат манастирската черква "Свети Иван Пусти", тъй като отдавна била разрушена и запустяла. Тогава ученият заварва до руините на църквата два оброчни кръста, посветени на Света Петка и изказва предположение, че патрон на храма може да е тази светица. Много интересен е фактът, че и днес до църквата стои оброчен кръст от 1894 година, но е посветен на Свети Спас (Възнесение Господне). Вероятно поради това днес древният манастир е известен като „Свети Спас“. Не е изключена вероятността обаче, днешният оброчен кръст да е донесен от друго място, за да бъде поставен на мястото на кръстовете, които е видял Асен Весилев. Тези кръстове вече не съществуват.

Понастоящем от някогашния манастир са оцелели развалините на манастирския храм (сега обрасли с растителност). Около него се забелязват струпвания от камъни, които най-вероятно представляват останки от разрушени манастирски сгради.

В архитектурно отношение църковната сграда представлява еднокорабна, едноабсидна църква с притвор от запад и с размери: 14,30 х 5,80 м; дебелина на стените – 0,85 м. Днес са запазени източната стена с абсидата и проскомидийната ниша, северната и западната стена (която достига височина над 3 м) и преградната стена между наоса и притвора. Южната стена е била напълно разрушена, но преди години е била допълнително надстроена. Входът към притвора е от юг. Църквата е имала полуцилиндричен свод. Градежът ѝ е от камъни и хоросан, без тухли, като камъните от лицевата страна са добре издялани. Личи си, че на места в градежа на стените са употребявани сантрачи – греди. В северната стена на наоса има ниша с полукръгла арка и още една до проскомидията, с квадратна форма. Подобни малки ниши има и в притвора – по една на западната и северната стена.

Интериорът на църквата е била покрит със стенописи. Днес те са напълно унищожени, останали са тук-там само незначителни частици по стените. През 40-те години А. Василиев е видял стенописни фрагменти „в нишата на абсидата, където се виждат части от одежди с шахматно разположени черни и бели квадрати. Върху запазените части от стените личат светлочервени, тъмночервени и тъмносини цветове. В притвора няма следи от стенописи, има само останки от охрова бадама.“ Тези фрагменти днес са напълно заличени.

Източник: Свети места





Манастирът "Св. Спас", село Брезе


DD 43.01683072705348 23.223508447408676

DMS N 43° 1' 0.591'' E 23° 13' 24.63''

Виж маршрут с. Брезе - връх Чепърна





Легенда за хубава Драга и Гол-Дра

Близо до София в Понор планина се е скътало китното село Брезе. Според преданията жителите му са преселница от софийското село Бояна, които избягали от турците.

В началото на Брезе бил разположен манастир, който според едни е носил името "Свети Спас", според други "Възнесение Господне", а според трети - "Света Петка". Сред местните е известно и четвърто име - "Свети Иван Пусти" защото от векове бил изоставен, призрачен и пуст.

Манастирът бил богат - притежавал и стопанисвал много земя. Имал също овощни насаждения, ливади, ниви, градини, пчелин, кошари за домашни животни.

В най-северната и най-високата част на тези земи имало кладенче, скътано сред гората. От него извирала бистра и сладка вода, непресъхваща и през горещите летни дни. Това място, особено по пладне, било любимо за отдих на работещите в манастира. А те били предимно девойки от Брезе, Загъжене и Зимевица. По тяхно искане манастирската управа им направила просторен и дълбок вир под кладенчето, в което изворната вода през лятото се събирала и затопляла. В него девойките се къпели и перяли дрехите си

. Турските бегликчии (събирачи на данъци), които отсядали по това време в Искрец, научили за този „девически” кът и започнали тайно да се промъкват между дъбаците, за да гледат в захлас голите девойки. Оставали така докато красавиците започвали да се обличат и да си сплитат косите. Само гледали, защото не искали да се издадат и да си разтурят кефа.

От всички девойки предводителят на бегликчиите си харесал най-много Драга от с. Зимевица. Тя била леко мургава, с тънка талия, със смолисто черна коса и със слънчева усмивка, която не падала от лицето ѝ.

Дошла есен. Манастирската реколта била почти прибрана. Шумотевицата около кладенчето запустяла. После дошла зимата. Все повече в главата на бегликчийския главатар узрявало решението да вземе или открадне Драга от родителите ѝ. А за тази цел лютата зима е най-подходяща, тъй като в такова време всички хора са си в къщите и никой не може да очаква посещение от турци. Не е като през лятото, когато местните жители са нащрек и често си имат дежурни съгледвачи, та когато към селото им се насочат турци, младите жени и девойки забягват в близките гори, за да се крият. Един ден, в студ и виелица, група турци, начело с техния началник, пристигнали в Зимевица, за да вземат със себе си Драга. Не се знае как е станало това – дали срещу много жълтици или насилствено. Но станало!

Турците и девойката поели на път за Брезе през преспите, пеша, с изключение на влюбения главатар, който яздел бял кон. От големия студ ръцете, краката и ушите на „пешаците” помръзнали, но се придвижвали с големи усилия напред, докато водачът им седял на коня неподвижен. Пресичайки Бабина река „сватбарите” се вгледали в „младоженеца” и забелязали, че целият е посинял от студ и започнал да се олюлява насам-натам. След още малко път изведнъж той се строполил в снега. Наложило се да го крепят и да го влачат по дълбоката снежна покривка. Преди да стигнат до Брезе обаче той „предал Алаху дух”.

Този случай обезпокоил силно всички негови подчинени – не могли да опазят от смърт техния предводител. Започнали да се питат какво ще предприеме срещу тях турското началство? Кой ги е така наказал? Дали Аллах или Христос? И още много други въпроси си задавали те.

Какво точно се е случило с тях и девойката Драга – не е ясно. Тук легендата има продължение в три версии:

Според първата, след този случай манастирът „Свети Спас” е бил изгорен от турците до основи.

Втората разказва, че Драга се завърнала в манастира "трудна" от похитителите. След като тя родила храмът е бил запален незнайно от кого.

Третата версия гласи, че или Драга, или друго момиче-работничка в манастирските имоти, забременяла от игумена, та след като изпищяло новороденото в църковния храм, той бил запален от българи, които не понесли падението и резила на богослужителя.

Каква е истината, едва ли някога ще може да се разбере. Но мястото около кладенчето, което и днес съществува, се нарича Гол-Дра (съкратено название от турците – Гола Драга) или Джеркова шопка.